„Аз съм българче…“

Не гледам сериали. Не знам дали д-р Хаус слуша хаус или просто създава хаос?

Не слушам чалга. Не мога да кажа „обичам те“ на Н-тинайсе езика и не карам целия блок да го знае, нито пък останалите участници в движението.

И не мразя циганите. Но очаквам законите да важат и за тях. Това, че това не се случва, не е проблем на циганите.

Не надувам музиката вкъщи (често). Можете да спите спокойно, особено между 2 и 4 следобед.

Спирам на пешеходна пътека. Не се чудете – минавайте.

Не навлизам в кръстовище, ако следващата улица е задръстена. Можете да спрете да надувате клаксона.

Не паркирам по тротоарите. Можете да минете с бебешката количка.

Правя място на малки деца и възрастни хора в градския транспорт. Когато Ви отстъпя място, не ме гледайте като извънземно, а сядайте.

Хвърлям си боклука в кофите. Дори и клечка за зъби да е.

Чистя снега пред блока, когато ми дойде реда. Ако вашият ред е утре – не се тревожете, чисто ще е.

Не ходя в молове. Нямам толкова излишно време и пари.

Не ходя по заведения. Нямам желание да дишам цигарен дим на аванта.

Не пуша. Ако чакате автобус с мен на спирката, няма да ви окадя.

Не ходя на море в Гърция. Предпочитам да подпомагам местния бизнес. И не обичам каменисти плажове.

Не правя дарения само на Българската Коледа. Целогодишно инвестирам в обществени дейности, колкото имам възможност.

Не псувам властта, ако нещо не работи. Пиша възпитани информационни писма, за да насоча вниманието към проблема.

Не източвам ДДС. Плащам си данъците и осигуровките и изисквам касова бележка.

Не тегля кредити. Цената на кредитния ресурс в България е неоправдано завишена, особено на фона на случващото се в Гърция и Европа през последните 2 г.

И не разбирам защо в България е пълно с хора, които правят всичките тези неща.

Българче ли съм аз?