Не е лесно да се
работи у нас. Каквото и да е казано на персонала, както и да са обучени, те не
правят това, което трябва. Ако не им се седи на главата, не им се напомня и
припомня, няма да се случат нещата.
А това да се
обадите някъде и да очаквате те да ви се обадят обратно – по-скоро ще получите
писмо в бутилка, отколкото да стане. Независимо дали искате да купите или
продадете нещо, от което и двете страни имат полза. Просто не става. Спим.
А да получите
таблицата във вида, в който я искате? Особено трудно. Или ще се прояви
творчество, или ще се прояви мързел. Средно положение – трудно.
Наистина не разбирам
защо е така? Защо е толкова сложно хората просто да си вършат работата или
просто да вършат това, което сте ги помолили. Без отклонения. Чудя се какви
стандарти на работа трябва да се въведат и какви глоби или други заплахи да се
прилагат, или пък може би стимули и поощрения, за да се случват нещата. А
толкова ли е сложно като са те сложили да вършиш дадена работа и като си се
наел за това, наистина да я свършиш? Без да очакваш безкрайни благодарности,
без да трябва и да те наказват.
В крайна сметка,
контролинга е част от работата на един мениджър, но когато това е свързано с
елементарно пъдарство, то нещата се обезсмислят. Времето, изгубено за корекции
на грешките и за привеждане на информацията в търсения вид е същото, ако не и
повече, отколкото е било времето, необходимо за създаването на тази информация.
Това води до висока степен на неефективност. И тъй като много от мениджърите са
наясно с това, те често предпочитат сами да си свършат дадена работа, което
води до изместване на техните задължения и друг тип неефективност. После защо
ни била ниска производителността на труда.
Явно материалът
наистина е лош, както бе казал поетът.
