В такива дни, в
такива дни,
денят ми почва
трудно. И горчи.
Наум отронвам
онази сълза
останала с мен още
от нощта.
Небето е сиво (дори
да блести).
Времето спира (дори
да върви).
Остава тънка
струйчица тъга.
Едва доловима. Сянка
от дъга.
Въздъхвам. Поемам.
Почти не боли.
Понякога пиша по
някакъв стих.
Такъв е денят ми.
Безумен,
след нощите, в които
те сънувам.
