Age is an issue of mind over matter. If you don't mind, it doesn't matter.

Mark Twain

сряда, 3 септември 2014 г.

За Валери Петров


В последните години ми се налага да влизам в Н-ското училище по работа. То е кръстено на Йордан Радичков и е украсено с цитати и портрети. Когато той почина, на всички ни беше криво. Една моя приятелка (лека й пръст и на нея!) се беше познавала лично с него и не се изказа твърде ласкаво, предимно по зодиакална линия, щото и той, и тя бяха Скорпиони, а тя си знаеше що за стока са.

Тогава се бях замислил, че ние не познаваме нашите герои. (Всъщност, познаваме много малко хората, но това е отделна тема.) От една страна виждаме сътвореното от някого и си казваме „какъв човек!“, а от друга – има и хора, които са се познавали с този някого и имат по-друго мнение.

Когато си отиде Леда Милева ми стана мъчно и си помислих, че е добре да намеря време и да отида да целуна ръка на Валери Петров. Помислих си, че той е човек, за когото бих направил това и го заслужава. И когото бих искал лично да видя, да му стисна ръката, да му благодаря за създаденото. Времето минаваше, а аз все не стигах до това. Той така си и отиде, без да го видя и да му се поклоня. Сега ми е мъчно. Но също така си мисля, че има и някаква магия в това творците да са творци, а не просто хора. Да са някъде там, където не ги достигаш и виждаш, просто защото не си достоен за това, не си на тяхното ниво. Може би така е и по-добре. И все пак, Дядо Вазов е бил популярен за времето си и е имал досег с доста хора. Вероятно не е невъзможно това.

Кой остана, на когото да целуна ръка, преди да си отиде? Може би Антон Дончев, не знам… Размишлявам върху това.

събота, 10 май 2014 г.

Сънувал съм те


Сънувал съм те



Сънувал съм те толкоз много пъти,
че вече съм прeстанал да броя.
Откакто някога във теб се влюбих,
изминали са сякаш сто лета.

Опитах и с любов да те забравя,
опитах и с какво ли още не;
но времето замръзнало оставя
горещи рани в моето сърце.

Това е. Казах ти. По теб тъгувам.
Не те забравям даже и в съня ми:
докато спя и жадно те бленувам,
в стомаха ми се будят пеперуди.