„Искам да си моя жена”

или кратък наръчник на фразите да предложите брак.

Тази фразичка от един блог ме наведе на цял низ от интересни мисли.

Първо, в блогът бе забранено да се пускат коментари към поста с тази фразичка, което сигурно означава, че е важна за собственика на блога. Още повече, че бе изразено желание фразата да бъде повторена. До тук – добре.

А второ – и преди всичко за мен – ми направи впечатление формулировката. Ако направя един литературен анализ, бих могъл да си мисля доста неща по темата.

„Искам“ - еднолично заявяване на желание, насочено към Аз-а и изразяващо някакви негови липси, които евентуално да бъдат удовлетворени. До тук – нищо особено.

„Да си моя“ - пожелателно притежателно местоимение, което също не би било необичайно, освен от малкия факт, че е насочено към друго човешко същество. Да искаш да бъде твое някое човешко същество… почти виждам бягащия Джим на сала на Хъкълбери Фин. Понеже робството, нали, вече отдавна не съществува и притежаването на друго човешко същество звучи, меко казано, не на място.

„Жена“ - това е обозначението на единия от двата пола в общия му вид. Когато се говори са семейни отношения, думата жена е безлично-не-на-място. Сякаш жената е някакъв предмет и това, че е част от семейство не я променя с нищо.

И какво толкова искам аз, от една толкова обикновена фраза, питате се вие? Ами аз нищо не искам. Всеки си има глава на раменете и може да я ползва (или не) по усмотрение. Само че, ако аз трябва да произнеса тази фраза, бих могъл да я кажа по съвсем различен начин, в зависимост от това къде е акцентът:

„Искам да съм твой мъж“ - например, макар и да няма робство, можеш сам да предложиш да си нечий, но не и да поискаш някой да е твой. Въпрос на уважение е да ти отговорят нещо в стил: „А аз искам да съм твоя“. Това – последното – в случай, че чувствата са споделени.

„Искаш ли да се омъжиш за мен?“ - класически въпрос, който в нашия случай може да се замени от „Искаш ли да станеш моя жена?“. Така или иначе, показва уважение към желанията на другия.

„Искаш ли да станеш моя съпруга?“ - тук освен уважението към желанията, показва и уважение към другия и това, че той би станал именно «съпруга», а не «жена».

„Ще се омъжиш ли за мен?“ - придружено от коленичене, пръстен и дълъг и влажен поглед е това, което най-често виждаме по филмите. Тук са избегнати неудобните уточнения жена-съпруга и говорим за омъжване, а не за „моя“. Освен това съчетанието „ще се… ли“ е добила гражданственост официална форма, съкратено от „искаш ли да се“. Явно, в такъв момент не е лесно да се говори, та затова ако имаме по-малко за казване, ще ни е по-лесно.

Романтичните начини са в стил: «искам да се събудим заедно след 50 г.» или подобни, които по заобиколен, но категоричен начин показват намеренията. Можете да измислите толкова, колкото звезди има на небето. И после ще се сетя поне за още един. Тук може да има много красота.

И останаха разговорните, в които полу на шега, полу на истина се задава въпросът, с идея ако не се получи точният отговор, да няма големи драми и излагации. Например: „ми да вземем да се вземем“ или „шес` деца шъ ти измачкам, само нека свърши мачъ“.

Какво бихте избрали Вие? Каквото и да изберете, по-добре е да го кажете. Ако пропуснете моментът, току-виж някой Ви изпреварил.

Наслука!