Неуловима

Улавям те от края на съня -
нахранил пак безумния ми огън,
а споменът за нашата игра
изтича, заменен от глуха болка.

Събирам те от капките роса
прогарящи страните на лицето ми;
събирам те от всяка тишина
изпълнила неистово сърцето ми.

Но как ли се улавя онова
което е втъкано в сърцата ни!
Оставам сам на края на света
в най-тайния затвор - в душата ми...

05.02.2018.

Все още те сънувам

- Все още те сънувам.
- Още?
-Да. И тогава ми се случва да си моя.
- Не сънуваш ли и твоята жена?
- Сънувам я, но... още тебе помня.
- Не си ли тъжен след това?
- Така е. Но сънят ми е платно,
на което просто няма правила...
- Съжалявам. Дано се умириш.
- Дано. Един ден всички ще сме плява и може би тогава ще се спра. Ще бъда пепел. Ще ме няма...
- Аз ще те запомня. Обещавам!

05.02.2018.

Caribiana

Думите й са несекваща тъга

от небе – неудържимо плаче.

Бърка в дъното на твоята душа

като шепа на отритнато сираче

и те стиска; просто те удавя

в океан от жажда за обичане.

Ненатрапчива. Непожелана.

Като лист под шапка на кокиче.

Нямаш думи. Онемял крещиш.

И ти идва всички да затриеш,

само за да спре да я боли!

Да поемеш въздух, да отпиеш

от словата й на влюбена роса,

които топлят. Като слънце.

Като стара сбъдната мечта.

Там откриваш твоето си зрънце.

Когато те сънувам

31.03.2017.

Когато те сънувам, съм щастлив,

защото в този миг си само моя!

И този миг, тъй кратък и красив,

събужда ме замислен, неспокоен.

Мечтата ми за теб не ме боли –

отдавна времето оголи всичко:

останаха ми само твоите две очи

и едно несбъднато обичане.

Когато те сънувам, съм най-жив,

най-пълен, дишащ съм – като дете.

А Сутринта ми подпечатва този стих

с една сълза, във форма на сърце.

Две шепи нежност

16.05.2016.

Две шепи нежност. Само две.

Нищо друго не искам от тебе.

По-големи от цяло море,

по-безкрайни от всичкото време.

Две шепи от твоята страст –

по-жарки от огнен вулкан.

Изгарям под тяхната власт –

в две шепи, на пепел събран.

Две шепи от твоите коси

с аромат като птици в небето;

две шепи – за тях ме боли

и за тях си заменям сърцето.

Лунен отпечатък

23.08.2015.

Аз съм твойта недочакана луна
с онези две звезди - конете й.
Отразявам се в онази тишина
между ударите на сърцето ти.

Аз съм кроткият ти блян за красота.
Сетен остров сред изплакано море.
Таен шепот като вятърна следа.
Капка обич, по-безбрежна от небе.

Бях край теб в един сънуван миг,
като някакъв неслучил се покой...
Ще идвам нощем с всеки лунен лик
и двамата ще знаем, че съм твой...

В такива дни (2)

В такива дни, в такива дни,

денят ми почва трудно. И горчи.

Наум отронвам онази сълза

останала с мен още от нощта.

 

Небето е сиво (дори да блести).

Времето спира (дори да върви).

Остава тънка струйчица тъга.

Едва доловима. Сянка от дъга.

 

Въздъхвам. Поемам. Почти не боли.

Понякога пиша по някакъв стих.

Такъв е денят ми. Безумен,

след нощите, в които те сънувам.