Днес по радиото
чух една песен. Това бе любимата песен на баба. Не знам защо толкова я
харесваше, но всеки път като я чуехме по радиото, тя се заслушваше и почваше да
казва и текста. Донякъде. После, като пораснах, аз й го разказвах, вече
поназнайвах повече английски.
Иначе това беше
една велика баба. Най-много с нея сме играли на карти и на шах, включително и в
часовете, в които децата трябва уж да спят. Да, ама като не ти се спи и си
мислиш за игрите. И за лудории… И тя ми уйдисваше, сигурно щото все пак е
преценявала, че няма смисъл да ме мъчи да спя.
Първо тя ме биеше, после като попораснах, аз почнах.
Другото, което си
спомням бяха рецептите й. Правеше едно много готино пиле с ориз, при което
оризът отгоре хващаше коричка и ставаше хрупкав и аз много обичах да го хрупам.
Не знам как го докарваше, сигурно го е мажела с нещо, ама нямам идея с какво.
Така и до днес не съм разбрал как се прави коричка на ориза.
Друго любимо ми
беше една туршия – печени чушки, белени, с целина и чесън, в буркан. Тя си ги
правеше. Бяха мега вкусни, други такива не съм ял.
Друга знаменитост, която
само при нея съм ял – попара, ама с шунка и вместо вода – мляко с какао,
разбира се и захар. Не знам как ви звучи, но на мен ми беше любимата закуска.
Мешано солено и сладко…
И разбира се – кекс. Помагал съм на баба да прави кекс
много, много пъти и с това съм я запомнил. Не, че не е правела и други десерти,
но най-много това.
А иначе беше
инвалид жена, с детски паралич и понеже нещо не я лекували правилно, така и
беше останала да накуцва с единия крак. Но живя до 78 г., а аз ще си я спомням
винаги с много, много топлина в сърцето.
А за другата баба
ще ви разкажа някой друг път.
ох, че хубаво... Налегна ме една страхотна носталгия по детството, ама моето е свързано предимно с дядо, понеже баба ходеше на работа. А дядо ни построи къща в клоните на крушата, истинска индианска палатка под крушата, учеше ни да правим барелефни глави от глина, но понеже нямаше глина, ги правехме от кал, собственоръчно забъркана от дядо, след обяд задължително един по един (понеже дядо си има 2 внучки и 2 внука) минавахме през банята и после всички лягахме на спалнята, ама за да се съберем, лягахме напречно на леглото и дядо не ни караше да спим, а ни разказваше за Бермудския триъгълник, за Великденските острови и за студентските си години в Германия. И, да, дядо ме научи да играя табла, за това сега съм шампион :)
ОтговорИзтриванеИмаш си прекрасна баба! Не казвам "имал", защото я имаш. Както и аз имам дядо, въпреки че е невидим от известно време насам.
Попарата ти ме развесели, но преди време хранех племенника си с гювеч и той много държеше да си топи вафлата в него, та...вероятно понятието вкус е твърде широкообхватно :)
Някак ме стопли разказът ти и ми дойде като безкрайно хубава приказка за лека нощ. Благодаря!
(а най-обичам като си напиша коментара да установя, че не съм се логнала и да трябва да го пиша наново...Но поне става по-кратък. От мързел.)
Хахахахахаха - това последното в скобите е култово...! И съм забелязал, че колкото повече е написал човек, толкова по-вероятно е да е забравил да се логне, или да се срине нетът. Затова, като пиша в такива онлайн форми (дори и 2 изречения да са), преди SEND, натискам Ctrl+A и после Ctrl+C. Иначе ВИНАГИ второто писане става по-кратко и по-смотано. Не знам защо, ама така става, без изключение. А ако съм стигнал и до трето (понеже и това съм постигал, докато се научана този фокус с Ctrl-ите), направо нищо не остава...
ОтговорИзтриванеАз и за дядовците мога да разказвам, ама... като ми дойде някоя дядова муза.
На табла - в северна България съм най-добрия, в южна - няма кой да ме бие. :)))