1.2.2015.
Тя е там, усмихната по детски.
С любопитни, искрящи очи -
като стих през живота човешки,
по сърцето прогарят бразди.
Тя танцува на първото лято.
От дъжда си скроява мечти.
Със луната шеги си подмята.
Пие чай "Самодивски треви".
Тя се губи в хастара на вятъра
Денем може да брои звезди.
Гастролира в небесния театър –
ту е квазар, ту – астероид.
Ако някога все пак я срещнете,
само знайте – тя не се лови.
Но оставя тръпчиво усещане
за копнеж. А копнежът боли...
Няма коментари:
Публикуване на коментар