11.1.2015.
В такива дни ми се мълчи
(не искам и със себе си да разговарям),
когато споменът за твоите очи
душата ми безмилостно прогаря.
В такива дни е много бяло.
Снегът е като белия ми лист.
Написвам буквата ти само
в сърце от няколко сълзи.
Тази сметка остана без плюс.
Само аз разбрах, че те копнея.
Нежно сгъвам и този бял лист
и със
спомен за теб ще живея.
Няма коментари:
Публикуване на коментар