За несподелената любов

(вместо заглавие)
От време на време, в един блог на съседната улица, се появяват разни любопитни разсъждения за Любовта, Вселената и Всичко останало. Мен пък от време на време ме спохождат разни сънища. Един от тях е свързан с една определена личност от моето минало. Но си помислих, че за разлика от търсенето на спътник в живота и драмите, свързани с това (да, сериозна работа си е), има и не по-малко драми с несподелените  спътници. Онези, които са били всё и вся за нас, но не и ние за тях.
И се зачудих, в крайна сметка, кое е по-кофти - да не намираш Човека, или да си го намерил, но не и той теб...?

Улавям те от края на съня -

нахранил пак безумния ми огън,

а споменът за нашата игра

изтича, заменен от глуха болка.

Събирам те от капките роса

погалили страните на лицето ми,

събирам те от всяка тишина

изпълнила неистово сърцето ми.

Но как ли се улавя онова

което е втъкано в сърцата ни!

Оставам сам на края на света

в най-тайния затвор - в душата ми...