Цивилизациите

Много неща са написани за това що е то цивилизация. И какво я кара да умира.

Тия дни, като гледам какво става у нас, все повече се сещам за тази тема.  Развъждаме (буквално!) огромни количества необразовани, невъзпитани и неинтегрирани граждани, които са ценни единствено с правото си на глас. През останалото време – кради, кради и пак – кради.

Това е неприятно бъдеще, тъй като те се увеличават, а останалите – намаляват. Ако бяхме държава като хората, след време да се съберат на едно място и да си се отделят – като Косово и – както ще стане – Македония. Да, ама не. Те нямат пример за държава и чувства за такава. Нямат принадлежност и традиции в това отношение. Поради което никой няма да направи нещо такова, ами чисто и просто все повече и повече ще западаме.

Това е.

Ако Рим е паднал от варварите, България ще падне от местните.

И какво следва да се прави? Цивилизовано ли е да отвърнем с пропорционална сила и посока на въздействието, което оказват? Или благодарение на това, че такъв тип поведение е „нецивилизовано“, да не предприемаме нищо? И ако предприемем, в кой момент да прекратим, тъй като урокът е научен? Особено при несъразмерни възможности на двете страни. Това е дилема на прогреса, отиваща както далеч назад, така и далеч напред във времето. Не само смачкването на ацтеките от Кортес е подобен пример. Защото намирането на извънземен живот от нас на друга планета, или нашето намиране тук от гости от далечни светове, би ни сблъскало с подобни въпроси. И подобни несъразмерности. „Всяка напреднала наука е неразличима от магия“, бе казал Артър Кларк. И ние може да не разберем една напреднала технология. И дали тя ни помага, или не. И кое е добро и кое лошо? Вечни въпроси, които имат отговори единствено при разглеждането им с определена отправна гледна точка. Във всички останали случаи те висят във въздуха без отговор и без движение. Няма добро и лошо, има само възприемане на такива. „One man’s meat is another man’s poison“ са казали отвъд Водата и не са сбъркали. Прочее, най-известните автори на фантастика идват именно от там, макар че далеч не са единствени и – вероятно – не са и най-добри. Но това е друга тема. Както казахме – добро и лошо са относителни.

Склонен съм да си мисля, че овладяването на висши технологии е свързано и с висши ценности от гледна точка на морал и философия, на дисциплина и – в крайна сметка – цивилизация. „Разум“ – като определение за разумен живот, включва и „разум“, като действително смислени действия. Така че би трябвало да са свързани двете неща. Така че си мисля, че по-правилният избор или действие би било именно на по-напредналата култура. Или цивилизация, в зависимост от сблъсъка. Защото би имала повече „разум“. Ако не е така, думата „еволюция“ би се обезсмислила, а това едва ли е реалистично в тази вселена. Иначе би било голямо похабяване на ресурса.

Онзи изплезен нобелист с рошавата прическа сигурно ни се присмива от някъде. Сигурен съм.

П.П.: след последното оцветяване на паметника на съветската армия в София, съм изумен от реакциите на хората. Нима споменът за хора, загинали във война, е нещо лошо? Нима те не заслужават паметник? Нима така почитаме мъртвите? Това ли е чувството ни за история и принадлежност? Това едва ли е цивилизовано. Рушенето и унищожаването на нещо съградено е де-градивно не само като изпълнение, но и като начин на мислене. Изключваме случаите на премахване на нещо старо и ненужно, за да се направи нещо ново и работещо. Но паметници? Къде са всички паметници от Борисовата градина? Къде са още много бюстове и по-малки паметни знаци от други градинки или обществени места? Тази ли нация иска да се нарече „европейска“ и цивилизована? Какво се построи, след бутането на мавзолея?

Много въпроси остават без отговор, тъй като отговорите не са по вкуса на някои. Но това не ги прави грешни или неправилни. Заравянето на главата в пясъка не помага на никого, освен на пясъка – да влезне малко свеж въздух. И колкото повече унищожаваме и не учим децата си да пазят, толкова по-зле за нас. Защото да се руши е лесно, трудно е да се гради. Движението по инерцията на най-малкото съпротивление рано или късно води единствено до… инерция и нищо повече. Нищо градивно, стойностно, заслужаващо уважение и памет.

Може би сме си заслужили съдбата, тогава? Да идват варварите. По-бързо по възможност.