За идеите

Идеите са странно нещо. Едно такова – вари го, печи го, пък то – своето си знае.

„Ако аз имам една ябълка и ти имаш една ябълка и си ги разменим, всеки ще има по една ябълка. Ако аз имам една идея и ти имаш една идея и си ги разменим, всеки ще има по две идеи.“

Това е основната теорема на идейното строителство.

И да знаете, че има съществена разлика между даването на акъл и даването на идея. Идеята е онова, което буквално ти „светва лапмите“. Изведнъж. А даването на акъл го може всеки – даже и тези, дето нямат какво да дадат… Както се казва – "накарай мързеливия на работа, та на ум да те научи". Не е случайно това, казвам ви.

Едно от най-неприятните неща за всяка идея е нейното право. Авторското, нали. Казана дума – хвърлен камък. Измисляш нещо, но не си правиш труд да го патентоваш, прономероваш и прошнуроваш и в един прекрасен момент се появява някой „гений“ и казва – вижте какво съм измислил. Измислил си, ама друг път. И те доядява, донякъде, че са те окрали, но пък и ти става приятно, че това, което си си мислел, наистина работи.

Така че когато човек има идеи е добре да си мисли и за реализацията им. Или ако не – поне кой може наистина да го направи. И само после да не получи някоя „златна малинка нобелова награда“…

Те, идеите, понякога стават и като вицовете. Вицовете са свежарки, но кой ги измисля? Единствено знам кой измисля вицовете за блондинки. Ами останалите…? Така понякога става и с идеите. Да не говорим, че някои идеи са хитри и си позволяват едновременно да се „родят“ в две глави едновременно. Понякога и в повече. Как им се получава – не знам. Но понякога знаем, че изобретателите на еди-какво-си са двама, работили „независимо един от друг по едно и също време“.

Има и спящи идеи. За да ги събудите, трябва да им дадете малко гъдел. Начална скорост, така да се каже. Най-добре се получава с брейнсторминг, но това далеч не е единственият способ. Има си начини, като за всяко нещо. Важно е като ги събудите и да ги уловите. Щото докато се обърнете и – ехей – отлетяла. После и на ушите да си застанеш, не можеш се сети. Така отлитат и сънищата. В първите 10 секунди, след като се събудим, помним около 50% от съня си (това пък съвсем не помня къде го четох?). Ако изобщо нещо помним, нали зависело от фазата на съня. Така че или почваш веднага да записваш, или отлита. Воденето на дневник (по модерному – блог – вероятно е един от начините за това).

И така... "Мило блогче,..."