Неуловима

Улавям те от края на съня -
нахранил пак безумния ми огън,
а споменът за нашата игра
изтича, заменен от глуха болка.

Събирам те от капките роса
прогарящи страните на лицето ми;
събирам те от всяка тишина
изпълнила неистово сърцето ми.

Но как ли се улавя онова
което е втъкано в сърцата ни!
Оставам сам на края на света
в най-тайния затвор - в душата ми...

05.02.2018.