В такива дни

11.1.2015.

В такива дни ми се мълчи

(не искам и със себе си да разговарям),

когато споменът за твоите очи

душата ми безмилостно прогаря.

В такива дни е много бяло.

Снегът е като белия ми лист.

Написвам буквата ти само

в сърце от няколко сълзи.

Тази сметка остана без плюс.

Само аз разбрах, че те копнея.

Нежно сгъвам и този бял лист

и със спомен за теб ще живея.

Усещане за копнеж

1.2.2015.

Тя е там, усмихната по детски.

С любопитни, искрящи очи -

като стих през живота човешки,

по сърцето прогарят бразди.

Тя танцува на първото лято.

От дъжда си скроява мечти.

Със луната шеги си подмята.

Пие чай "Самодивски треви".

Тя се губи в хастара на вятъра

Денем може да брои звезди.

Гастролира в небесния театър –

ту е квазар, ту – астероид.

Ако някога все пак я срещнете,

само знайте – тя не се лови.

Но оставя тръпчиво усещане

за копнеж. А копнежът боли...