Лунен отпечатък

23.08.2015.

Аз съм твойта недочакана луна
с онези две звезди - конете й.
Отразявам се в онази тишина
между ударите на сърцето ти.

Аз съм кроткият ти блян за красота.
Сетен остров сред изплакано море.
Таен шепот като вятърна следа.
Капка обич, по-безбрежна от небе.

Бях край теб в един сънуван миг,
като някакъв неслучил се покой...
Ще идвам нощем с всеки лунен лик
и двамата ще знаем, че съм твой...

В такива дни (2)

В такива дни, в такива дни,

денят ми почва трудно. И горчи.

Наум отронвам онази сълза

останала с мен още от нощта.

 

Небето е сиво (дори да блести).

Времето спира (дори да върви).

Остава тънка струйчица тъга.

Едва доловима. Сянка от дъга.

 

Въздъхвам. Поемам. Почти не боли.

Понякога пиша по някакъв стих.

Такъв е денят ми. Безумен,

след нощите, в които те сънувам.

Усещане

Усещане за някаква мечта.

За нещо – неуловимо тихо.

За дъх на пролетна трева.

За аромат на падаща коприна.

Усещане за изгрев над вулкан.

За огнени въздишки нощем.

За цвят на роза в топла длан.

За някого, когото искам.

Да чуеш смях на пеперуда.

Да вдишаш пълна свобода.

Обещание за трезва лудост.

Усещане за истинска жена.

В такива дни

11.1.2015.

В такива дни ми се мълчи

(не искам и със себе си да разговарям),

когато споменът за твоите очи

душата ми безмилостно прогаря.

В такива дни е много бяло.

Снегът е като белия ми лист.

Написвам буквата ти само

в сърце от няколко сълзи.

Тази сметка остана без плюс.

Само аз разбрах, че те копнея.

Нежно сгъвам и този бял лист

и със спомен за теб ще живея.

Усещане за копнеж

1.2.2015.

Тя е там, усмихната по детски.

С любопитни, искрящи очи -

като стих през живота човешки,

по сърцето прогарят бразди.

Тя танцува на първото лято.

От дъжда си скроява мечти.

Със луната шеги си подмята.

Пие чай "Самодивски треви".

Тя се губи в хастара на вятъра

Денем може да брои звезди.

Гастролира в небесния театър –

ту е квазар, ту – астероид.

Ако някога все пак я срещнете,

само знайте – тя не се лови.

Но оставя тръпчиво усещане

за копнеж. А копнежът боли...

Носталгично

26.7.2014.

Имал съм моменти самота,
в които неутешно съм тъгувал.
В които ме е парила сълза
и съм знаел, че съм се изгубил.

Имал съм моменти тишина,
в които светът ми се е свършвал;
а потърсил пътя към дома,
в спомена за тебе съм се връщал.

Имал съм моменти тъмнина -
в черни дупки сякаш съм пропадал;
после съм се будел от нощта,
за да видя, че съвсем не съм избягал.

Искам да съм можел да чета
да съм знаел как да те тълкувам...
Исках да създаваме света,
но се радвам, че съм те познавал...

Бе-е-е-е :)

Годината на овцата (козата?) започва (всъщност, още не е започнала, ама БГ журналята са си такива) с един забавен филм за овца: http://www.dnevnik.bg/detski_dnevnik/2015/01/06/2448544_malka_ovca_goliam_film_epichno_prikljuchenie/ (или май по-точно - овен).

Не пропускайте! Да е весело :)!