Амин

Тъкмо бях почнал да си правя колекция на разни красиви неща из нета. Един такъв блог с кутии с интересни неща е изтрит. Жалко. Имаше хубави работи там. Вдъхновяващи. Не знам защо хората обичат да развалят нещо направено? Както бях споменал, унищожаването изисква доста по-малко усилия от съграждането. И продължавам да се удивлявам на това. Предполагам, че всеки си има неговите обосновани причини.

С махането на този блог остава едно бяло петно в матрицата на интернета. Малко музика за запълване:

П.П. За да разберем дали луната е Растяща, трябва палецът ни да е отляво на сърпа, не отдясно. :)

Бъдещето сега

Ето нещо, което сме гледали само по филмите ("Специален доклад"): http://phys.org/news/2012-05-motion-finger-happy-gesture-video.html И то само за 70 гущера...

Как да не обича технологиите и науката човек!

Цивилизациите

Много неща са написани за това що е то цивилизация. И какво я кара да умира.

Тия дни, като гледам какво става у нас, все повече се сещам за тази тема.  Развъждаме (буквално!) огромни количества необразовани, невъзпитани и неинтегрирани граждани, които са ценни единствено с правото си на глас. През останалото време – кради, кради и пак – кради.

Това е неприятно бъдеще, тъй като те се увеличават, а останалите – намаляват. Ако бяхме държава като хората, след време да се съберат на едно място и да си се отделят – като Косово и – както ще стане – Македония. Да, ама не. Те нямат пример за държава и чувства за такава. Нямат принадлежност и традиции в това отношение. Поради което никой няма да направи нещо такова, ами чисто и просто все повече и повече ще западаме.

Това е.

Ако Рим е паднал от варварите, България ще падне от местните.

И какво следва да се прави? Цивилизовано ли е да отвърнем с пропорционална сила и посока на въздействието, което оказват? Или благодарение на това, че такъв тип поведение е „нецивилизовано“, да не предприемаме нищо? И ако предприемем, в кой момент да прекратим, тъй като урокът е научен? Особено при несъразмерни възможности на двете страни. Това е дилема на прогреса, отиваща както далеч назад, така и далеч напред във времето. Не само смачкването на ацтеките от Кортес е подобен пример. Защото намирането на извънземен живот от нас на друга планета, или нашето намиране тук от гости от далечни светове, би ни сблъскало с подобни въпроси. И подобни несъразмерности. „Всяка напреднала наука е неразличима от магия“, бе казал Артър Кларк. И ние може да не разберем една напреднала технология. И дали тя ни помага, или не. И кое е добро и кое лошо? Вечни въпроси, които имат отговори единствено при разглеждането им с определена отправна гледна точка. Във всички останали случаи те висят във въздуха без отговор и без движение. Няма добро и лошо, има само възприемане на такива. „One man’s meat is another man’s poison“ са казали отвъд Водата и не са сбъркали. Прочее, най-известните автори на фантастика идват именно от там, макар че далеч не са единствени и – вероятно – не са и най-добри. Но това е друга тема. Както казахме – добро и лошо са относителни.

Склонен съм да си мисля, че овладяването на висши технологии е свързано и с висши ценности от гледна точка на морал и философия, на дисциплина и – в крайна сметка – цивилизация. „Разум“ – като определение за разумен живот, включва и „разум“, като действително смислени действия. Така че би трябвало да са свързани двете неща. Така че си мисля, че по-правилният избор или действие би било именно на по-напредналата култура. Или цивилизация, в зависимост от сблъсъка. Защото би имала повече „разум“. Ако не е така, думата „еволюция“ би се обезсмислила, а това едва ли е реалистично в тази вселена. Иначе би било голямо похабяване на ресурса.

Онзи изплезен нобелист с рошавата прическа сигурно ни се присмива от някъде. Сигурен съм.

П.П.: след последното оцветяване на паметника на съветската армия в София, съм изумен от реакциите на хората. Нима споменът за хора, загинали във война, е нещо лошо? Нима те не заслужават паметник? Нима така почитаме мъртвите? Това ли е чувството ни за история и принадлежност? Това едва ли е цивилизовано. Рушенето и унищожаването на нещо съградено е де-градивно не само като изпълнение, но и като начин на мислене. Изключваме случаите на премахване на нещо старо и ненужно, за да се направи нещо ново и работещо. Но паметници? Къде са всички паметници от Борисовата градина? Къде са още много бюстове и по-малки паметни знаци от други градинки или обществени места? Тази ли нация иска да се нарече „европейска“ и цивилизована? Какво се построи, след бутането на мавзолея?

Много въпроси остават без отговор, тъй като отговорите не са по вкуса на някои. Но това не ги прави грешни или неправилни. Заравянето на главата в пясъка не помага на никого, освен на пясъка – да влезне малко свеж въздух. И колкото повече унищожаваме и не учим децата си да пазят, толкова по-зле за нас. Защото да се руши е лесно, трудно е да се гради. Движението по инерцията на най-малкото съпротивление рано или късно води единствено до… инерция и нищо повече. Нищо градивно, стойностно, заслужаващо уважение и памет.

Може би сме си заслужили съдбата, тогава? Да идват варварите. По-бързо по възможност.

Dark side of the Moon?

Една интересна иначе статия, разказва защо Луната ни е обърнала само лице (или само гръб, зависи от настроението).

Всичко щеше да е прекрасно, ако в статията се обясняваше защо точно едната страна на Луната е обърната към Земята. От предложеното обяснение става ясно защо е различен химичният състав, но това се явява именно следствие от тази обърнатост, а не причина.

Или нещо пропускам?

За идеите

Идеите са странно нещо. Едно такова – вари го, печи го, пък то – своето си знае.

„Ако аз имам една ябълка и ти имаш една ябълка и си ги разменим, всеки ще има по една ябълка. Ако аз имам една идея и ти имаш една идея и си ги разменим, всеки ще има по две идеи.“

Това е основната теорема на идейното строителство.

И да знаете, че има съществена разлика между даването на акъл и даването на идея. Идеята е онова, което буквално ти „светва лапмите“. Изведнъж. А даването на акъл го може всеки – даже и тези, дето нямат какво да дадат… Както се казва – "накарай мързеливия на работа, та на ум да те научи". Не е случайно това, казвам ви.

Едно от най-неприятните неща за всяка идея е нейното право. Авторското, нали. Казана дума – хвърлен камък. Измисляш нещо, но не си правиш труд да го патентоваш, прономероваш и прошнуроваш и в един прекрасен момент се появява някой „гений“ и казва – вижте какво съм измислил. Измислил си, ама друг път. И те доядява, донякъде, че са те окрали, но пък и ти става приятно, че това, което си си мислел, наистина работи.

Така че когато човек има идеи е добре да си мисли и за реализацията им. Или ако не – поне кой може наистина да го направи. И само после да не получи някоя „златна малинка нобелова награда“…

Те, идеите, понякога стават и като вицовете. Вицовете са свежарки, но кой ги измисля? Единствено знам кой измисля вицовете за блондинки. Ами останалите…? Така понякога става и с идеите. Да не говорим, че някои идеи са хитри и си позволяват едновременно да се „родят“ в две глави едновременно. Понякога и в повече. Как им се получава – не знам. Но понякога знаем, че изобретателите на еди-какво-си са двама, работили „независимо един от друг по едно и също време“.

Има и спящи идеи. За да ги събудите, трябва да им дадете малко гъдел. Начална скорост, така да се каже. Най-добре се получава с брейнсторминг, но това далеч не е единственият способ. Има си начини, като за всяко нещо. Важно е като ги събудите и да ги уловите. Щото докато се обърнете и – ехей – отлетяла. После и на ушите да си застанеш, не можеш се сети. Така отлитат и сънищата. В първите 10 секунди, след като се събудим, помним около 50% от съня си (това пък съвсем не помня къде го четох?). Ако изобщо нещо помним, нали зависело от фазата на съня. Така че или почваш веднага да записваш, или отлита. Воденето на дневник (по модерному – блог – вероятно е един от начините за това).

И така... "Мило блогче,..."