Неуловима

Улавям те от края на съня -
нахранил пак безумния ми огън,
а споменът за нашата игра
изтича, заменен от глуха болка.

Събирам те от капките роса
прогарящи страните на лицето ми;
събирам те от всяка тишина
изпълнила неистово сърцето ми.

Но как ли се улавя онова
което е втъкано в сърцата ни!
Оставам сам на края на света
в най-тайния затвор - в душата ми...

05.02.2018.

Все още те сънувам

- Все още те сънувам.
- Още?
-Да. И тогава ми се случва да си моя.
- Не сънуваш ли и твоята жена?
- Сънувам я, но... още тебе помня.
- Не си ли тъжен след това?
- Така е. Но сънят ми е платно,
на което просто няма правила...
- Съжалявам. Дано се умириш.
- Дано. Един ден всички ще сме плява и може би тогава ще се спра. Ще бъда пепел. Ще ме няма...
- Аз ще те запомня. Обещавам!

05.02.2018.