Caribiana

Думите й са несекваща тъга

от небе – неудържимо плаче.

Бърка в дъното на твоята душа

като шепа на отритнато сираче

и те стиска; просто те удавя

в океан от жажда за обичане.

Ненатрапчива. Непожелана.

Като лист под шапка на кокиче.

Нямаш думи. Онемял крещиш.

И ти идва всички да затриеш,

само за да спре да я боли!

Да поемеш въздух, да отпиеш

от словата й на влюбена роса,

които топлят. Като слънце.

Като стара сбъдната мечта.

Там откриваш твоето си зрънце.