То


То е като бюро с чекмеджета –

едно над друго, скътани добре.

Често ми го правят на парчета.

Просто… някакво… едно… сърце.



А във всяко чекмедже – история.

Но не случайна – пълен сериал.

Страст и радост. Щастие. Симфония.

И после идва същият финал.



Поредно, незавидно, тихо утро.

Напълних вече всяко чекмедже.

Дали ако си взема друго бюро,

ще мога да ти подаря… сърце?