„Аз искам избори!“
„Аз искам Велико
Народно Събрание!“
„Аз искам
мажоритарни избори!“
„Аз искам да
изгоним ЕРП-тата!“
„Аз искам съд за
виновните!“
„Аз искам пари за
болниците!“
„Аз искам да пуша
в ресторанта!“
…..
И т.н.
Всеки иска по
нещо напоследък. Отвсякъде. За всичко. Всеки иска да получи по нещо. Чудесно.
Няма лошо да се иска. А какво се дава? Някой дава ли си сметка какво дава,
докато иска? Много е лесно да се иска, но (нищо) да не даваш. Изпадаме в
ситуацията, в която едни хора искат права, но не си плащат сметките, щото… абе,
дълга история.
И така, всички
вие, които искате, дали ли сте:
- … право на хората да не дишат цигарения ви дим, в т.ч. и сервитьорите, които ви обслужват?
- … чистота на улиците, като не си изхвърляте фасовете и боклуците където ви падне?
- … право на майките с колички да преминават по тротоара, на който е паркирана колата ви?
- … право на пешеходците да минават по здрав тротоар, след като тежестта на колата ви е унищожила плочките?
- … десен/ляв мигач, когато завивате или се престроявате?
- … предимство на пешеходната пътека?
- … платени данъци за всеки един изкаран лев?
- … тишина на съседите ви, между 14,00-16,00 ч., и след 22,00 ч.?
- … чисти от сняг тротоари пред дома/офиса ви?
- … възпитание на децата си, да учат в училище и да уважават учителите си?
- … и т.н.
Не пиша всичко
това, за да спорим за исканията. Но е хубаво, преди да гледаме в чуждия двор,
да си подредим нашия. Ако ние самите не поискаме да живеем отговорно и
по-добре, нищо няма да се получи. Каквото сам си направи човек, никой друг не
може да му го направи. И хубаво, и лошо.
